ИНВОКА̀ЦИЯ ж. 1. Литер. Стилна фигура, при която авторът се обръща към муза или божество за помощ, напр. началото на „Илиада“: „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила...“. Поставянето на символична или словесна инвокация в началото на текста е антична традиция, имаща за цел да утвърди съдържанието на писмото чрез призив към името на божеството. Н. Овчаров, ПВМ, 82–83.
2. Утвърден от дълга практика начин за започване на писма или други писмени изложения. Уводната част на документа се състои от следните части: 1. Инвокация, която може да бъде символистична, изразена с кръстен знак за християните или пък със съкращение на името на Аллаха за мохамеданите, или пък някаква формула от рода на тази: In nomine Dei... Ив. Дуйчев, ЛА [еа].
– От лат. invocatio ‘повикване’.