ИНДА̀Т м. Диал. Имдат. – Повърни се, премладо друмниче, / повърни се, индат да ми бъдеш, / че с них е Марко Кралевичи, / ега можем него жив да фанем. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 80. Ак не можеш да дойдеш, / да ми я пущиш Мария, / малко да ми е на индат. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 336–337.