ИНДЕПЕНДЀНТ м. Истор. Привърженик на религиозно-политическо течение в Англия през XVII в., което е за републиканско управление и за независимост на църквата от държавата; английски протестант. Милтон бил идеолог на индепендентите. Той отхвърлил теорията за божествения произход на кралската власт. Според Милтон върховната власт принадлежи на народа. Ист. X кл, 7. Сред депутатите, в по-голямата си част пуритани, се оформили двете течения – презвитериани и индепенденти. Индепендентите защищавали интересите на средната буржоазия и на средното и дребното дворянство. Ист. VIII кл, 10–11. Установява се републиканска форма на управление под ръководството на водача на индепендентите – строгия пуританин и блестящ военен стратег Оливър Кромуел. М. Петров и др., МЕ, 53.
– От англ. independent ‘независим’.