ИНДИВИДУАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от индивидуализирам като прил. Който е добил специфични, индивидуални качества. Убедителността и яснотата в говора отделят нашата артистка, която дори в „Иван, царският син“, в ролята на Фленушка, създава индивидуализиран образ, от който лъха младост и очарование. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 400–401. Университетите в Оксфорд и Кембридж са прочути именно със своята индивидуализирана система на обучение. Вселена 70, 54.