ИНДИВИДУАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Филос. Нравствен принцип в идеалистическата философия, според който отделната личност има абсолютни права и е независима от обществото. Маринополски е имал много верен усет за антиобществената същност на индивидуализма. Ив. Богданов, СП, 120.
2. Книж. Стремеж на дадена личност към изявяване на своята индивидуалност и интересите си чрез противопоставяне на обществото. – Но вие не сте разбрали, че тия две години в казармата, между другото, имат за задача да пречупим у подобните на вас индивидуализма, да ви приучим на сръчност и подчинение. В. Нешков, Н, 405. Заразата на съревнованието пламва като епидемия. Всичко се хвърля да работи. Но тук няма груб егоизъм, няма дребнав индивидуализъм. Тук в надпреварването всички си помагат. Г. Караславов, ПМ, 24.
3. Литер. Изк. В литературата и изкуството идейно направление от втората половина на XIX в. и началото на XX в., което представя художественото творчество като достояние на силната личност. Тук бяха драмите на Стриндберг и Метерлинк, романите на Хамсун, екзотичните съчинения на Джозеф Конрад, на Ръдиард Киплинг – всичко най-изтъкнато от литературата на индивидуализма, което ще можеше да се купи на вехто от пътните книжари. А. Гуляшки, Л, 26. Яворов чувствува нужда да каже истината по онова, което става с него, и написва „Песен на песента ми“ – едно открито признание за индивидуализма в творчеството му. М. Кремен, РЯ, 123. Димчо Дебелянов израства като поет под силното влияние на Пенчо Славейков. Той се развива като продължител на неговата линия на индивидуализъм, самовглъбеност и съсредоточаване във вътрешния свят на човека. А. Малинов, ОБДТ [еа].
– От фр. individualisme.