ИНДИВИДУАЛИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Книж. Който се отнася до, който е основан на индивидуализъм (в 1 знач.); индивидуалистически. Изобщо той [Илия Иванов-Черен] ревниво пази творческата си свобода. През тия години на засилено влияние на индивидуалистичната философия и той като други поддържа, че художникът трябва да страни от каквито и да било партии и обществени групировки, за да запази независимостта си. Ив. Богданов, СП, 317. През това време [1912 г.] голяма част от нашите писатели са скъсали с увлеченията си по социализма, някои от тях се намират под влиянието на индивидуалистични и символистични идеи и настроения. Р. Ликова, ВК, 9.
2. Който се характеризира със стремеж към изява на своята личност, индивидуалност, интереси чрез противопоставяне на обществото. – Наистина аз може да съм малко нещо индивидуалист и да живея за себе си... Но никога не съм бил подлец. – Независимо от това, че у вас има нещо индивидуалистично, аз също ви смятам за честен. Д. Ангелов, ЖС, 174.