ИНДИВИДУА̀ЛНО. Книж. Нареч. от индивидуален (във 2 знач.). Ако трябва да съществува родна литература, очевидно е, че ние сме длъжни с всички сили да се стремим не да я оприличим, а да я отличим от всички други литератури, да я направим индивидуално българска. К. Христов, ПП I, 10. С удивително търпение добре подготвените музикални и хореографски педагози и специалисти започнали да ги [самодейците] подготвят индивидуално. Г. Караславов, Избр. съч. III, 307. Той работи индивидуално.