ИНДЍГО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Тропическо многогодишно бобовидно растение, от сока на което се получава тъмносиня боя. Indigofera tinctoria. Истински живот има само в оазисите и около кладенците. Край тях извисяват стройни снаги финикови палми, а наоколо полето е засято с храсти на индиго. П. Цолов, Й, 6. От Индия излазят множество различни растения: ориз и банани растат твърде много; така и индиго, добър афион. Ив. Богоров, ВГД (превод), 251.
2. Само ед. Ярка тъмносиня боя, която се получава от сока на това растение или по химичен начин. В Магнаурската схола той [Симеон] видя да се тълпят зналци от цялото царство. Те носеха големи книги, писани върху кожа, а сръчни писци ги красяха с бляскави рисунки, теглени с миний, злато, охра, индиго и киновар. Н. Райнов, ВДБ, 71. Пурпурът, ализаринът и индигото са най-често употребяваните природни багрила за оцветяване на различни тъкани. Хим. XI кл, 1965, 3.
3. Тънка копирна хартия за писане на ръка или на пишеща машина, покрита от едната страна с восъчен слой, оцветен обикн. в черно, синьо или виолетово, чрез който става откопирането. В един миг всички грабнаха листове, индига, затракаха пишещи машини. Д. Калфов, Избр. разк., 268. Другите двама извадиха от джобовете си листчета и индиго, нагласиха ги на купчини и взеха живо да пишат. А. Гуляшки, Л, 94. Другият позив беше написан на ръка с индиго върху лист от ученическа тетрадка. Д. Ангелов, ЖС, 10.
◊ Деца индиго. Деца, за които се твърди, че притежават специални, необичайни и понякога свръхестествени качества и в чиято аура преобладава индигововиолетовият цвят. Наричат ги деца индиго, тъй като притежават тъмносиня аура, а не жълта, както е при обикновените хора. Д, 2007, бр. 67 [еа]. Въпросните хлапета говорят по-разбрано, по-разумно, дори бих казал по-мъдро от някои наши... политици, да речем; гледайки ги и слушайки ги, започвам да разбирам някои езотерични автори, които говорят за т.нар. деца индиго. Пл, 2015, кн. 2 [еа].
– Исп. indigo през нем. Indigo.