ИНДЍГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до индиго. В източната част на Китай климатът е мусонен, с много топла зима на юг. Там вирее вечнозелена растителност – чай, цитруси, бамбук, индигово дърво и др. Геогр. VI кл, 112. Индигови листа. Индигова хартия.
2. Който има цвят на индиго (във 2 знач.), който е тъмносин; индиговосин. Тя мълчеше, навела глава върху фона на индиговото небе. С. Северняк, ВСД, 131. Между мен и тях имаше много и много маси и по тия маси много цветя и кристали, и порцелан, и сребро, и тук, и там вече бяха насядали мъже в бели и индигови сака и жени в тоалети с пастелни тонове. Б. Райнов, ДВ, 24–25.