ИНДЍЕЦ, мн. -ѝйци, м. 1. Човек, който по произход е от Индия, жител е на Индия. Сега през нея [„Индийската порта“] минават индийци и гледат с гордост как оживлението в бомбайското пристанище се е удвоило, как индийски капитани се разпореждат с индийската флота. А. Каменова, И, 39. Един само народ на изток останал независим от асирияните – те били индийците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36.
2. Οстар. Индианец. Утринта на 12 октомврия 1492 Коломб видя Новия свят. Наспротив както мислил Коломб, че били стигнали на един от Индийските острови, нарекъл и жителите индийци. Лет., 1873, 126–127. Първобитният обитател на Америка, индиецът, знае да прави от царевицата бира (пиво), наречена хита. Лет., 1871, 112.