ИНДЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Индия и до индиец. Индийската зоогеографска област заема Индия, Индокитай и северната част на Малайския архипелаг до о. Целебос. Характерни животни за тази област са: маймуните – орангутанът и гибонът, индийският слон, носорогът, хипопотамът, антилопата, тигърът. Геогр. VIII кл, 1958, 131. Индийски войски. Индийски легенди.
2. Остар. Индиански.
◊ Индийски езици. Езикозн. Клон от индоевропейското езиково семейство, към който се отнасят хиндостански (с двете си форми хинди и урду), бенгалски, бихари, маратхи, пенджаби и др. Индийска нишка. Разг. Колона от хора, които се движат един след друг, както са се придвижвали индианците. Поехме мълчаливо по пътеката, наредени в индийска нишка. Б. Априлов, КН, 9. Индийски океан. Геогр. Третият по големина океан на Земята, разположен между Азия, Африка, Австралия и Антарктида. Индийско орехче. Готв. Семето от плода на вечнозеленото тропическо дърво мускатов орех, което е силно ароматно и парливо на вкус, използвано като подправка за приготвяне на различни ястия, в лекарствената и парфюмерийната промишленост. Между чувалите бяха наслагани пакетчета чер пипер, бахар, кимион и една кошница с индийски орехчета. ВН, 1961, бр. 3175, 4.