ИНДИКА̀Н м. 1. Безцветно вещество, което се съдържа в някои растения и се използва за получаване на индиго. В растенията индигото се съдържа във вид на безцветно съединение индикан. С. Серафимов, Б, 13.
2. Мед. Вещество (калиева сол на индоксилсярната киселина), което се получава при гниене на белтъчините в червата, при заболявания на бъбреците, черния дроб и др. От всички споменати естери в най-голямо количество се намира в урината калиевата сол на индоксилсярната киселина, която се нарича индикан. Б. Койчев, Б, 83. При бъбречни заболявания урината се изследва химически за белтък, индикан, пикочна киселина. Л. Митов и др., ВБ, 212.
– От лат. Indicus ‘индийски’.