ИНДИКА̀ТОР м. 1. Техн. Измервателен уред към някакъв апарат или машина за установяване, определяне на някакви обекти или данни; показател. Когато пренастройваме приемника от един на друг предавател, смущенията нарастват. Поради тези причини в радиоприемниците се вграждат показатели (индикатори) за настройка. Т. Кръстев и др., СТ, 250. Твърдостта [на металите] се отчита по скалата на индикатора, закрепен върху апарата. Маш. IX кл, 9. Показателят (индикаторът) представлява стрелкови уред, към който понякога се поставя и един акустичен показател. Т. Кръстев и др., СТ, 285.
2. Уред за измерване на изменението на налягането в цилиндъра на бутална машина в зависимост от положението на буталото. Кръговият процес (цикълът), който се осъществява в цилиндъра на парната машина, се снема от действуваща машина с помощта на специален уред – индикатор. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 299.
3. Хим. Вещество, химически реактив, което се поставя в разтвор и причинява различно оцветяване, като по този начин показва протичането на химическа реакция, процес и под. За да се установи моментът на пълна неутрализация, при обемния анализ се използуват вещества, които показват края на реакцията (момента на неутрализирането). Такива вещества се наричат индикатори (лакмуси и др.). Хим. IX кл, 1965, 114.
4. Признак, който свидетелства за нещо, доказва наличието на явление, процес; показател. Загубата на езика е сигурен индикатор за асимилацията на един човек и една етническа група. БЕЛ, 2015, кн. 3, 267. Обиколката на талията би могла да бъде индикатор за затлъстяване и при деца, като се имат предвид средностатистическите стойности за пол, възраст и раса. Л. Деспотова-Толева, ОМП III, 271.
– Нем. Indikator.