ИНДЍКТ м. Истор. 1. Период от 15 години, през който римляните събирали три пъти данък от победените народи.
2. Във Византия – летоброене от цикли по 15 години, което е изместило олимпиадите, въведено през 312 г. от император Константин и прилагано в средновековна България. „В 6748 г. (т.е. 1230) индикта 1. Аз Йоан Асен създадох от самото основание тоя свещен храм и напълно го украсих с живопис в чест на Св. 40 мъченици.“ Ив. Вазов, Съч. XVII, 168.
– От лат. indictio ‘провъзглашение, обявяване’ през гр. ἲνδικτος.