ИНДИСКРЀТНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от индискретен; недискретност. Противоп. дискретност. Ако стремежът на княза да отклони сръбските аспирации от България е обясним, то трудно би могъл да се приеме неговият фантастичен план. Либералният кабинет на П. Каравелов не би приел подобна авантюристична постъпка, която може в случай на индискретност от сръбска страна да навлече на България гнева на Високата порта и на всички Велики сили. Е. Стателова и др., СКБ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)