ИНДИФЕРЀНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Книж. Безразличен, равнодушен, безучастен. – В черквата чете евангелието, у дома си чете социалистически книги. – И селяните знаят това? Впрочем селяните не се интересуват от тия работи... Както ги знаете, нашите селяни са индиферентни. Ив. Вазов, СНЖ, 51. На млади години Елин Пелин беше доста индиферентен към политиката и не бе член на никоя партия. СбАСЕП, 162.
2. Хим. За вещество, елемент – който не встъпва или трудно встъпва в химически реакции. Чистият титанов двуокис е химически напълно индиферентен. На тази си инертност той дължи своята устойчивост срещу действието на разредени киселини и основи. Н. Преславски и др., НПБ, 70. Най-индиферентни и недразнещи са неутралните сапуни, които не съдържат свободни алкали. Тук се отнасят т.нар. тоалетни сапуни. Ил. Петков и др., КВБ, 26.
– От лат. indifferens, -entis през нем. indifferent или рус. индифферентный.