ИНДИФЕРЕНТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Индиферентност. Особено остро се опълчва Вазов против символизма. „Нашите млади поети – пише той, – в стремежа си да дирят нови пътища и нови форми за мисълта си, откъснаха се от народната среда. Зареяха се в областта на олимпийската отчужденост и индиферентизъм, углъбиха се в самосъзерцание и скъсаха всяка връзка с окръжающия живот.“ Г. Цанев, ПП, 243. Със своя рационализъм и с практичността си той [българинът] се спира на онези ценности, които произтичат от службата, семейството, отечеството, държавните и обществени задължения. В това се изразява и неговият принципиален религиозен индиферентизъм. Б. Пенев, ИНП, 153.