ИНДОЕВРОПЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до индоевропейски народи. От тоя общ индоевропейски праезик, а не от санскритски или от друг някой, са произлезли всички стари индоевропейски езици, а от старите – новите, които и днес съществуват. Ст. Младенов и др., УСЕ, 9.
2. Който се отнася до индоевропейски езици. Индоевропейски корен. Сравнително индоевропейско езикознание.
◊ Индоевропейски езици. Езикозн. Най-голямото езиково семейство, към което принадлежат славянските, балтийските, германските, келтските, италийските, романските и др. групи езици, водещи началото си от общ индоевропейски праезик. Сложните прилагателни форми са много характерни за старобългарски и изобщо за славянските езици. Между останалите индоевропейски езици те се срещат само в балтийските. К. Мирчев, СБ [еа]. Индоевропейски народи. Народи, които населяват по-голямата част от Европа и Азия и говорят езици от едно езиково семейство. Че магията е била позната на всички почти индоевропейски народи, може лесно да се установи с помощта на езикови сравнения. БР, 1931, кн. 6, 202. Българете са един от индоевропейските народи. Д. Войников, КБИ, 14.