ИНДОКИТА̀ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Индокитайския полуостров и до индокитаец. Най-разпространени са обикновеният (мексиканският) памук (70% от световното производство) и индокитайският памук, най-висококачествен (с дълго, плътно и здраво влакно) е египетският памук. ЕнцТ [еа]. Индокитайски сламени шапки.
◊ Индокитайски полуостров. Полуостров в Югоизточна Азия, между Южнокитайско и Андаманско море. „Страната на хилядите пагоди“, както още в древността е наричана Бирма, е разположена в западната част на Индокитайския полуостров. НТМ, 1979, кн. 11, 56.