ИНЖЕНЀРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от инженер. Аз изтеглих дългия си инженерски телескоп и погледнах към орлите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 116. Младият човек този ден очакваше – след като се бе върнал още през лятото с инженерска диплома от Германия – най-сетне да получи назначение. Γ. Русафов, ИТБД, 134–135. – На времето ме искаха мъже, които сега са по върховете, а аз, идеалистката, се подмамих по една глупава инженерска титла. Д. Кисьов, Щ, 357.
– Π. Ρ. Славейков, Скратение на турската история (превод), 1857.