ИНЖЕНЀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от инженер. Бай Тодор сочи грамадно съоръжение през стъклото на микробуса към ВЕЦ „Кричим“. – Кулата на инженер Славчо Благоев. Младо инженерче, кадърно беше... Д. Дамянов, ПИЩ, 60–61. До нея често се мие инженерчето. Навярно не случайно. Е, какво! Момичето е хубаво, интересно. ВН, 1963, бр. 3588, 2.