ИНЖЍР м. Диал. Вид дива ранна круша, която расте обикн. по нивите. По плетищата пълзят кратуни, навътре се жълтеят инжири – кожицата им същи кехлибар, а под кожицата – потъмнели като маджун. А. Каралийчев, ЛС, 31.
– От перс. през тур. incir ‘смокиня’.