ИНИЦИА̀Л м. 1. Начална буква на име. В дописка от Цариград, подписана с инициалите Д. Ц-в, се е нападал остро авторът за някои свои еретически схващания. М. Арнаудов, БКД, 172. Промени чаршафа на съпружеското легло и тантелените възглавнички, шити от нея с инициали от червена свила: Ц. X. (Цонка Хрусанова). Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. До дънерите на старите каваци и платани, по бялата кора на които бяха изрязани безброй инициали и дати, бяха сложени разкривени пейки. Буквите бяха почернели. Й. Йовков, ЧКГ, 304–305. Тия малки, пълни с живот съзвучия, които са събрани в тая малка книжка, се намираха пръснати из страниците на литературните списания отпреди 20 години, подписани под инициали Д. И. Б. Д. Бояджиев, С, 5.
2. Печат. Едра буква, с която се отбелязва началото на текст в книга или глава на книга. Ако в отстъпа на началната страница е поставена винетка, не е желателно в текста на същата страница да се помести илюстрация, освен ако самата тя представлява илюстриран инициал. Г. Върбанов и др., НТ, 50.
– От лат. initialis ‘начален’ през нем. Initial или рус. инициал.