ИНИЦИАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е свързан с инициатива. Той не обладава нито великата инициативна мощ на Раковски, нито младежката буйност и целен характер на Ботева. Ив. Вазов, Съч. XIII, 58. Инициативен комитет.
2. Който проявява инициатива, инициативност; предприемчив. Дори когато е частен търговец или производител на дребно, австралиецът не е предприемчив, инициативен, със спекулативен дух. П. Вежинов, ДМ, 47. Той още следва задочно, а e навлязъл здраво в работата и ръководи сигурно, с опитна ръка. Жизнен, инициативен, смел. С. Северняк, ОНК, 93. Локомотивци бяха по-настойчивият и инициативен отбор, но нападателите им не можаха да надиграят миньорската отбрана. ВН, 1960, бр. 2724, 3.