ИНИЦИАТЍВНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. Отвл. същ. от инициативен (във 2 знач.); предприемчивост. Йолов също имаше опит на школуван разузнавач, проявяваше инициативност, притежаваше твърдост и ярост. П. Илиев, ЛВ, 194. Не проявява никаква инициативност и ако не му се даде нещо за вършене, той просто си седи отстрани.