ИНИЦИА̀ТОР1 м. 1. Лице, организация, страна и др., които проявяват инициатива, предприемчивост, вземат почин за нещо. Туй било, онуй било, ама интелигент човек е кметът на село Крива слива, инициатор човек – не ща приказки! Сушилня за сливи, кай, ще направя и я направи да си суши жена му чергите в нея. Чудомир, Избр. пр, 129. В края на третата година на списанието Пелин замисля да се раздели с Пенов и да издава списанието сам, понеже – като инициатор – той е смятал списанието за свое. СбАСЕП, 161. Инициатор за всичко беше Куртев. Ганчев само съдействуваше и чрез връзките си улесняваше сделките му. Й. Демирев и др., ОС, 40. Едно събрание, една разпалена реч и свършено – създаде се читалище. През това време инициаторите събираха книжки, писаха до всички писатели любезни писма – да им изпратят даром произведенията си. Елин Пелин, Съч. IV, 142.
2. Подбудител на някакво действие. От заловената негова кореспонденция се установява положително, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът на замисления бунт. Ив. Унджиев, ВЛ, 353. За напредъка на фабриката ни разказва директорът ѝ. През време на фашистката окупация той е бил инициаторът на голяма стачка, поради което е бил осъден на затвор. Н. Фурнаджиев, МП, 128. Лицата и телата на пионерите бяха намазани с кал от Дяволската река. А утре ще разберем кой е инициаторът на тая дивотия, която провали хубавия ни празник. П. Незнакомов, СНП, 104–105.
– От лат. initiator през рус. инициатор или нем. Initiator.
ИНИЦИА̀ТОР2 м. Хим. Вещество, което възбужда, поставя началото на химическа реакция. Ускорителят на втвърдяването се състои най-често от инициатор и активатор или само от активатор. Инициаторите биват за горещо втвърдяване и за студено втвърдяване. Вл. Кабаиванов и др., ТП, 154.