ИНИЦИА̀ТОРКА ж. Жена инициатор. Счетоводителят, като прелистваше някаква книжка, ни съобщи, че, понеже сме инициаторки на размириците, от днес сме уволнени и в срок от половин час трябва да напуснем фабриката. М. Гръбчева, ВИН, 57.


Източник: Речник на българския език (онлайн)