ИНКАРНА̀ЦИЯ ж. Книж. 1. Въплъщение, въплъщаване.
2. Живо същество, предмет, който се явява като въплъщение на божество, абстрактна идея. В нашата легенда наистина се касае за поява и изчезване на животното, което по-късно става инкарнация на божеството на лова. Ив. Георгиева, БНМ, 50. Посветени мимове, които ще жертвопринасят, разкъсат и вкусят инкарнацията – бик на Загрей, променят лицето си в друго лице. Ал. Фол, ТК [еа]. За инкарнация на Митра е бил считан Белият кон. Ив. Момчев, И [еа]. След като небето и слънцето поне от 3 хил. пр. Хр. имат за своя зооморфна инкарнация коня, то тогава не е учудващо, че луната (месечината) е означена чрез кучето – както месечината следва слънцето в пътя си по небосвода, така и кучето следва конника. П. Георгиев, ИБСА, 47.
– От лат. incarnatio през фр. incarnation.