ИНКАСА̀ТОР м. Длъжностно лице, което периодично събира суми, дължими на дадено учреждение за предоставяна от него услуга (електрически ток, вода и др.), наем, застраховка и др. Там компанията [в кръчмата] беше вече в пълния си състав. Мангъров – Мангъра, шеф на бюро за преписване на пишещи машини. Гаргата – Гаргов, инкасатор на застрахователно дружество – бъбрив и досаден като сврака. Г. Райчев, ЗК, 23. Аз си представях крадците като навъсени страшни хора. Обаче като пораснах и станах инкасатор в столичното „Енергоснабдяване“, разбрах, че съм се лъгал горчиво. Аз срещах модерни крадци в модерни апартаменти. ВН, 1958, бр. 2095, 4.
– От ит. incassatore.