ИНКА̀СО, мн. няма, ср. Банк. 1. Банкова операция, при която банката срещу възнаграждение по поръчка на наредителя събира негово парично вземане от друго лице, организация – длъжник. Те [банковите чекове] ще бъдат осребрявани само по пътя на инкасото. ОФ, 1950, бр. 1934, 2. Чековете могат да се представят за инкасо във всяка банка на територията на страната. ДВ, 2002, бр. 75 [еа]. Плащане инкасо.
2. Наличните суми и ценни книжа в една каса.
– Ит. incasso.