ИНКВИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Подлагам на инквизиция някого, измъчвам жестоко някого. – Могат да ви заловят живи, да ви инквизират, да се гаврят с вас както си искат... Ти си екзалтиран човек. Трябва трезво да си дадеш сметка – ще имаш ли сили да издържиш. П. Вежинов, ЗНН, 116. Започнали да ги инквизират. Двамата издържали инквизициите и не казали нито думичка, не издали никого. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 240. Полицейските власти арестуваха, инквизираха, разстрелваха. М. Яворски, ПОББ, 47. инквизирам се страд.