ИНКВИЗЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от инквизирам и от инквизирам се; инквизиция. Той беше жесток и педантичен и с гонение и инквизиране на войниците искаше да се хареса на началниците, за да расте в службата. РТЕ, 1974, кн. 12 [еа]. Електрическият ток е едно от най-обикновените средства за инквизиране. ОФ, 1950, бр. 1831, 3.