ИНКВИЗЍТОР м. 1. Истор. Член на инквизицията (в 1 знач.). А какво да кажем за линчуването, пред което бледнеят и най-грозните изстъпления на някогашните инквизитори? Св. Минков, ДА, 58.
2. Разш. Човек, който подлага някого на жестоко измъчване, обикн. при разпит. Дните, прекарани в полицията, безбройните разпити от българските полицейски агенти и от гестаповските опитни инквизитори са най-тежките в мъжествения живот на генерала. Е. Каранфилов, Б III, 51. Те [арестуваните] гледаха упорито или с предизвикваща дързост. Присвитите устни раздухваха яростта на инквизиторите на всяка цена да изкопчат показания. Д. Жотев, ПМИ, 9.
– От лат. inquisitor ‘следовател, разследващ’ през нем. Inquisitor или рус. инквизитор.