ИНКВИЗЍТОРКА ж. Рядко. Жена инквизитор (във 2 знач.). Най-сетне жестоката инквизиторка си тръгна и той се свлече на земята, без дори да усети, че тежките окови се впиват в китките му и ги разраняват до кръв. В. Паунова, НМ II (превод) [еа].
