ИНКВИЗЍТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до инквизитор или до инквизиция. Старши стражарят сложи ловко железни белезници на отпуснатите отпред бледи ръце на арестанта, метна през главата му примка и заповяда на арестанта да легне по гръб. Друшков легна веднага, все така мълчалив, покорен и като че равнодушен, сякаш цялата тази инквизиторска подготовка не го плашеше и не го засягаше. Г. Караславов, ОХ IV, 571–572. Говореха, че преди няколко години той е бил в числото на оная шайка, която беше обрала един руски манастир при устието на Дунав, обир, придружен с инквизиторски мъки и с убийства. Й. Йовков, Ж 1945, 55–56. Вторият му помощник [на командира] бе заловен и след инквизиторски мъчения заклан с нож. К. Митев, ПБ, 98.
– В-к Нова България, 1876.