ИНКВИЗИЦИÒНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от инквизиция. През 1540 г. папа Павел III със специална була създава ордена на йезуитите. А през 1542 г. в Рим същият папа учредява централния инквизиционен трибунал, който притежава съвършено неограничени права. М. Калинков, ГТ, 6. На 22 юни 1633 г. на тържествено събрание на инквизицията била прочетена присъдата над Галилей. Цялото следващо денонощие той прекарал в инквизиционната зала. ВН, 1964, бр. 3872, 4. Дори по-малко посветеният в работите на полицията от оня период ще остане учуден от факта как най-главната конспираторка, от която полицията ще се опита да изтръгне с всички инквизиционни средства големи разкрития, е избягнала полицейското подземие. С, 1955, кн. 2, 182.
– Г. Йошев, Кратка всеобща история (превод), 1861.