ИНКÒГНИТО неизм. прил. Книж. 1. За самоличност, име – скрит, неизвестен. Аз Ви обещавам занапред да Ви пиша колкото искате такива дописки против опозицията, само ще Ви моля името ми да остане инкогнито за публиката. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 15.
2. Като същ. инкогнито ср. Пребиваване, престояване, живеене под чуждо или измислено име. Цонкиното инкогнито се бе запазило досега в трупата. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 83. Дегизираше се [полицейският агент] като циганин, кюмюрджия, калайджия и се запиляваше по пътища и пътеки из околията. Но във всичките му превращения децата откриваха неговото инкогнито. Т. Харманджиев, КВ, 22.
◊ Тера инкогнита. Книж. Нещо напълно неизвестно, непознато, тайно; пълна неизвестност. „Другарят Гущеров не познава нашата работа. За него пергелите и триъгълникът са тера инкогнита!“ Н. Каралиева, Н, 58.
– Ит. incognito през рус. инкогнито или нем. inkognito. – Кр. Пишурка, Момина китка, 1870.
ИНКÒГНИТО нареч. Книж. С укрито име или обществено положение, без да е известно някому, тайно от другите. Той [Гьоте] пътува инкогнито под името Мьолер, търговец от Лайпциг. М. Арнаудов, Г, 29. В началото на юли князът, придружен от Константин Стоилов, пристигна инкогнито във Виена и отседна за няколко дни в хотел „Империал“. В. Геновска, СГ, 83. Присъства на представлението инкогнито.