ИНКОРПОРА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Присъединяване, включване, обикн. на една държава във властта на друга. Между Хърватско и Маджарско не съществуват отношения на инкорпорация, защото хърватската автономия е основана върху споразумението на две законодателни представителства. БСб, 1907, кн. 10, 640.
2. Юрид. Систематизиране на закони от различни дялове на правото или от различно време в един сборник.
3. Езикозн. Начин за изразяване на синтактична връзка в някои индиански и др. езици, чрез обединение в една дума на главния и зависимите членове на словосъчетанието.
– От лат. incorporatio, -onis ‘включване’ през нем. Inkorporation.