ИНКРЀТ м. Мед. Продукт на някоя от жлезите с вътрешна секреция, който се отделя направо в кръвта или лимфата; хормон. Веществата, които излъчват ендокринните жлези, се наричат инкрети или хормони. Л. Митов и др., ВБ, 420. Инкретите пък са вещества, които се отделят от клетките, но не се изливат вън от органа чрез специални изходни канали, а се вливат направо в капилярната мрежа, която огражда клетките, попадат в кръвта, отгдето оказват своето въздействие върху далечни органи. Б. Кърджиев, ΟΠΑ, 112.
– От лат. incretus ‘смесен’.