ИНКРИМИНА̀ЦИЯ ж. Юрид. 1. Обвинение в престъпление.
2. Обявяване на нещо за престъпно. С Едикта на толерантността на Галерий за първи път в Римската империя се давала молитвена свобода, отменяла се инкриминацията на християнството. Ив. Момчев, И [еа].
– От лат. incriminatio ‘обвинявам някого в престъпление’.