ИНКРИМИНЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от инкриминирам и от инкриминирам се. Инкриминиране на съпротивата при арест и неизпълнение на полицейско разпореждане – това бяха част от исканията на организаторите на полицейските протести през януари. Банк., 2009, бр. 38 [еа]. Можем да четем като литературно събитие и начина, по който Гео Милев се явява пред съда по повод на инкриминирането на поемата му „Септември“ и на искането той да бъде съден по Закона за защита на държавата. ЛВ, 2011, бр. 20 [еа].