ИНКРУСТА̀ТОР ж. Майстор приложник, който изработва инкрустации. Шумно и оживено е на пазара. Пред запалени огнища полуголи араби калайдисват изделията си; инкрустатори забиват седефени люспи от уловени в Червено море миди в дръжките на криви ножове. П. Цолов, Й, 8.

– От фр. incrusteur.


Източник: Речник на българския език (онлайн)