ИНКРУСТА̀ЦИЯ ж. 1. Декоративно-приложно изкуство, при което върху повърхността на предмет чрез врязване се поставят украшения от друг материал (злато, сребро, слонова кост, седеф и др.). Декоративните обработки биват: гладки украсяващи покриви (интарзии, инкрустации, пирография). М. Тодоров и др., ТМСС, 256.
2. Обикн. мн. Самите врязани украшения. Най-красиви са сандъците за ценности. Те имат правоъгълна форма и са украсени с инкрустации от абанос, седеф и слонова кост. Д. Лалев и др., НМП, 113. Дълго ни задържат изделията на дамаските майстори – вълнени дамски халати, шалове, мебели, кутии от орехово дърво с инкрустации от седеф. В. Дойков, НС, 62. Погледът не може да се насити на изумителните китайски резби върху разноцветен камък, дърво и слонова кост: фенери, седефени и бисерни инкрустации на огледала, рамки, статуетки и пр. Ал. Гетман, ВС, 253. После те [княгинята и Хилвуд] проникнаха в кръглото дясно крило на притвора. Върху каменна маса се чернееше голям абаносов кръст с инкрустации от скъпи камъни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 166. Стара кафява лула със сребърна инкрустация.
3. Спец. Отлагане на соли по стените на тръбопроводи. Във водата са разтворени и такива соли и вещества, които не са агресивни, но се отлагат върху стените на тръбите и по-специално върху стоманените тръби. Това явление се забелязва особено при тръби, които са били дълги години в експлоатация, и се нарича инкрустация. Й. Ганчев, X, 23–24.
– От лат. incrustatio, -onis през нем. Inkrustation.