ИНКУБАЦИÒНЕН1, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Обикн. в съчет.: Инкубационен период. 1. Биол. Времето, необходимо за развитието на зародиша в яйцето.

2. Мед. Времето от момента на заразяването с някоя инфекциозна болест до нейната проява. След непродължителен скрит (инкубационен) период на болестта, през време на който става размножаване и натрупване на микроби в организма, температурата на болния се повишава. Е. Головински, ВК, 7. Инкубационният (скритият) период е от 9 до 12 дни, а понякога до 21 ден у деца, на които е приложено предпазно гама-глобулин. ВН, 1960, бр. 2659, 4.

ИНКУБАЦИÒНЕН2, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до бизнес инкубация. Съвсем скоро се очаква да бъдат учредени още две смесени дружества. Едното ще е за производство на етерични масла от семки от грозде с пазари в Европа и САЩ, а другото – за създаване на инкубационен център в София за разработка на решения в областта на телекомуникациите и системите за управление, които да се произвеждат в Китай. Кап., 2004, бр. 43 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)