ИНКЯ̀Р, мн. няма, м. Οстар. и диал. Отричане, непризнаване, излишно скриване на нещо (обикн. вина). Няма вече инкяр да права, всичко ще си кажа. К. Величков, ПССъч. I, 73. Когато следователят заповядал вече на заптиите да отведат Ивана в затвора, който до него време се около инкяра се въртял. З. Стоянов, ЗБВ ΙΙΙ, 122. Стори инкяр подписа си. Н. Геров, РБЯ ІІ, 328.
– От араб. през тур. inkâr.