ИНКЯРЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв. и св., прех. и непрех. Остар. и диал. 1. Отричам, скривам, не признавам нещо (обикн. вина). „Е одека си, турче, шашку намери? / Сичко, турче, право че казуеш, / нищо нема, турче, да инкяриш.“ Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 19.
2. Отказвам нещо на някого. Току почнала да му [на Андон] куца прилепцката търговиа. Току, от кого що имал за земане сума пари от стока, що беше му дал на вера, почнале да му ги инкярат и во малце время я изгубил сета сермиа. Нар. прик., СбНУ XXIX, 163. инкяря се страд.