ИНОВА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Нов метод, продукт, нова идея, технология и др.; нововъведение, новост. Изключително ниският дял на разходите за иновации от страна на частния сектор е признак и за неефективното използване на човешкия интелектуален капитал в страната. Ив. Ангелов и др., ИБЕС, 128. В условията на превръщането на информацията във все по-значим ресурс за развитието на икономики, чиято конкурентоспособност зависи от постоянните иновации, ролята на знанието и „човешкия капитал“ за това развитие рязко нараства. Н. Ананиева, МСГ [еа]. Насърчаване на иновациите. Иновации в застраховането. Иновации в строителството. Технически иновации.
2. Езикозн. Дума, значение, израз, явление, които са нови в езика. Този електронен ресурс ще бъде ценна емпирична основа за теоретични наблюдения и лексикографско описание на иновациите в лексикалната система на българския език в края на ХХ и началото на ХХI в. БЕ, 2008, кн. 1 [еа]. Според И. Талев в ревизирания текст на четириевангелието (анализът на Талев е осъществен върху материала от Иван-Александровото евангелие) има правописни, фонологични, граматични и лексикални иновации. ГСУФСФ, 1992, т. 84, кн. 1–2, 80.
– От лат. innovatio ‘обновление’.