ИНОВЀРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Друговерец. Ни един инородец и иноверец не ще са приема под никакъв начин в народните горски български чети. З. Стоянов, ЗБВ I, 79. И самите иноверци немат ли велико усердие и прилежание да ходят на поклонение на своите чтилища? Кой не знае какво усердие имат мусулманите да ходят на поклонение в Мека и в Медина. Н. Рилски, ОМР, VII.