ИНОЗЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Чуждоземен, другоземен; иноземски. Вестникът се бореше и против иноземната власт, като нападаше уж само злоупотребленията с властта от страна на местните чиновници. Благодарение на тази тактика „Дунавски лебед“ бе разрешен в пределите на Турската империя. Г. Бакалов, Избр. пр, 143. Като посещават чужди страни, търговците са запознават с иноземните обичаи, знания, изкуства и пр. Н. Михайловски, РВИ (превод), 126.