ИНОЗЀМЕЦ, мн. -мци, м. Остар. Книж. Чужденец, чуждоземец, другоземец. Кастрофилактът Воислав го бе взел при себе си за ковчежник на грамотите и хрисовулите царски, та като дойдат в Мелник хора иноземци, Йоан да му бъде и тълмач и да му тълкува невнятната им реч. П. Константинов, ПИТ, 25. На другия ден царят повел гостянина на мегданя в народното събрание, на което предложил да са приготви кораб, за да отвезе иноземеца в отечеството му. Н. Михайловски, РВИ (превод), 62. Е, нели знаем, че се даде право на иноземците от нашия цар да могат и те да купуват и да владеят земя? Н. Бончев, Съч. I, 79. Видя [Момчил] надвесени над себе си две човешки лица: едното на възстар сух човек, другото на иноземец, на агарянец. „Умурбег“ – мина му мисъл. Ст. Загорчинов, ДП, 488.